Анатомия на косъма

Как е устроена нашата коса?

Анатомично косъмът е разделен на стъбло/ствол и корен. Стъблото е видимата част на косъма, която се намира на повърхността на кожата.

Корен на косъма

Коренът на косъма е разположен в дермата, в космена торбичка, наречена фоликул. Стъблото може да бъде разположено под различен ъгъл спрямо кожата – от 10 до 90 градуса. Прекалено малкият ъгъл на растежа (10 – 20 градуса) не позволява да направите така желаната от вас прическа. Причината е, че в тази ситуация много трудно бихте могли да поставите косата на противоположната страна. Освен това, при прекалено малък ъгъл на растеж могат да се образуват, така наречените враснали косми и да предизвикат възпаление.

Стъбло на косъма

При напречен разрез на стъблото може да наблюдаваме неговата структура. В центъра е разположено мозъчно вещество (медула), което отсъства при велусните косми. Средният слой се нарича корово вещество (кортекс), а външната обвивка е изградена от кутикула. Мозъчното вещество (сърцевината) е съставено от клетки, които не са изцяло кератинизирали. Кортексът изгражда 90% от косъма и е съставен от клетъчен комплекс, богат на кератин. Именно от него зависи здравината на косъма.

В клетките на кортекса се намират пигментите, придаващи цвят:

• еумеланин (отговаря за черно-кафявите нюанси);
• феомеланин (за жълто – червените нюанси).

Цветът на косъма се определя от съотношението на тези пигменти. За основни цветове се смятат: кафяв, черен, рус, рижав, пепеляв и сив. Общото количество нюанси на косъма са десетки.

Структура на кутикулата

Кутикулата е съставена  от 6 до 9 слоя клетки. Нейната структура наподобява керемиден покрив или повърхността на борова шишарка. Под въздействието на алкална среда (обикновен сапун) люспите на кутикулата се отварят, а под въздействието на киселинна среда се затварят. Като правило при увреждане на косата от външен фактор на първо място страда кутитулата.

От друга страна, косата е с една от най-устойчивите на външно влияние структури. Тя се нарежда на второ място след тази на зъбите.

Космен фоликул

Предвид факта, че косменият фоликул е най-важният елемент на космената система, за тези от вас, които искат задълбочено да разгледат този въпрос, ще представим подробно неговата структура.

Какво е космен фоликул?

Косменият фоликул представлява кухина, в която е разположена т. нар. луковица, а в нея – самият корен на косъма. Луковицата е като „матрица“ от постоянно делящи се клетки. Известно е още, че тя има и своя имунитет. Неговото нарушение е и една от причините за появата на алопеция ареата (гнездови косопад).

В долната част на луковицата се намира т. нар. дермална папила. Тя съдържа кръвоносни съдове и е изключително важна част от структурата на фоликула. Подобно на компютър, тя контролира състоянието и растежа на косъма. Ако папилата загива, то загива и целият косъм. В същото време, ако по някаква причина косъмът умира (например е изтръгнат с корена), но папилата се е съхранила, то на негово място израства нов косъм.

Стадии на развитие на космения фоликул

Косменият фоликул е структура, която се намира в постоянно циклично развитие от няколко стадия:

• стадий на растеж (анагенна фаза);
• преходен стадий (катагенна фаза);
• фаза на покой (телогенна фаза).

Структура на космения фоликул

Структурата на космения фоликул се състои от два вида жлези:

• Мастна (обикновено 2 – 3 броя);
• Потна.

Косменият фоликул притежава и мускул, който служи за повдигане на косъма.

Фоликулът е богат на кръвоносни съдове. Известно е, че мъжете са предразположени към оплешивяване. Това е така, защото кръвоносните съдовете на космения фоликул страдат от повишена чувствителност към мъжките полови хормони (андрогените), в частност към дихидротестостерона, а също и към 5-алфа-редуктаза-фермент, който превръща тестостерона в дехидротестостерон.

В периода на полово развитие количеството на андрогените в кръвта се повишава, кръвоносните съдовете получават спазми, които нарушават захранването на космения фоликул, в резултат на което възниква оплешивяване. Важно е да се отбележи, че свърхчувствителност към андрогените притежават само космите от определени зони на главата (хормонално чувствителни зони), а не всички косми по човешкото тяло.

В следствие на разбирането на този механизъм, следва и основният принцип на лечение. Целта е не да се потиска производството на мъжките хормони в организма на жените или мъжете, особено когато тяхното съдържание е в норма, а да се намали чувствителността на фоликулните кръвоносни съдове в андрогенно-зависимите зони на главата. Тези зони обхващат: челото, темето и тила. Затова няма космени фоликули зад тила близо до врата.

Косменият фоликул е богато снабден с нервни влакна. Те са разположени по цялата му дължина – от луковицата до епидeрмиса. Инервацията на космите има сложна и многостранна структура.

Мастни жлези в косъма

Общото количество на мастните жлези в човешкото тяло достига 200 000, а за едно денонощие количеството кожна мазнина, което се отделя, е 50 гр. Активността на мастните жлези зависи от: пола, възрастта, стадия на менструалния цикъл, състоянието на нервната и ендокринната система, а също и от начина на хранене. Основна функция на мастните жлези е да произвеждат себум, с който да смазват космите и епидермиса. Така се образува хидро-липиден слой (водно-липидна мантия), която изпълнява защитна функция. Тя има слабо киселинна среда ( в рамките на рН 4,5-6,5).

Водно-липидната мантия e изключително важна за нормалното функциониране на кожата. Състои се от мъртви клетки на епидермиса (най-горният слой на кожата) и секрети от мастни и потни жлези. Тя е границата между външната и вътрешната среда. Нейната ниско киселинна среда възпрепятства размножаването на микроорганизми върху повърхността на кожата. Благодарение на своето хидрофобно действие този слой защитава кожата от увреждане и едновременно с това не позволява дехидратация на епидермиса. Друга функция на хидро-липидния слой е защитата от UV лъчи. От всичко описано досега става ясно, че от употребата на обикновен сапун, притежаващ алкална среда, водно-липидната мантия се разрушава.

Знаете ли, че …

Доказано е, че при вземане на душ или вана от кожата на човек се отмиват около 1 милион бактерии, дрождеви клетки и гъбични спори. След това водно-липидната мантия се нуждае от време, за да се възстанови.

Въпросът колко често трябва да се мие косата ще бъде разгледан подробно по-надолу поради изключителната си важност.

Дължина и дебелина(плътност) на косата

Дължината (без да е подстригвана) на косата, на първо място зависи от расовата принадлежност:

• най-дълга коса имат хората от монголоидната раса;
• най-къса – от негроидната раса.
• Дължината на косата при европеидната раса заема междинно място в тази класация.

Освен това не трябва да се забравя, че един и същи косъм не расте в продължение на целия живот: стадия на развитие на един косъм продължава 3 – 6 години ( виж по-надолу) след което на негово място започва да расте нов.

Счита се, че един косъм пораства с 1 см. за месец. Нормално е, ако за едно денонощие падат от 40 до 80 косъма.

Дебелината (плътността) и цвета на косата, зависят от възрастта на човек и от принадлежността към една или друга раса. Обикновено най-плътна и твърда структура на косата имат хората от монголоидната раса; при негроидната раса косата рядко е дебела. При новородените косата е 2 – 3 пъти по-тънка, отколкото при възрастните. С напредване на възрастта косата изтънява. Затова при бебетата е 20 – 40 мк (микрона), при човек в зряла възраст е 70 – 100 мк, а при старите хора 50 – 70 мк. Най-голяма е плътността на косата при рижите (до 100 мк), по-тънка е при брюнетите (75 мк), още по-тънка е при хората с кестенява коса, а най-тънка при блондините (50 мк).