Микроелементи
Публикувано на: Публикувано на
Независимо от много ниските концентрации, болшинството от тях са жизнено важни и абсолютно необходими за организма – те са есенциални: Fe, I, Cu, Zn, Mn, Co, Cr, Mo, Ni, V, Se, As, F, Si, Sn. Те участват в обмяната на веществата, имат решаваща роля за поддържане активността на редица ензими (металоензими), за синтеза и стабилизирането на ред макромолекули (ДНК, белтъци) и са необходима съставка на някои хормони. Недостигът на определени микроелементи е причина за развитието на някои заболявания у човека, а по-високите концентрации на повечето от тях имат токсично действие, най-вече като ензимни инхибитори.
Други олигоелементи се използват с терапевтична цел – литий, злато, платина, алуминий. Трета група са с подчертан токсичен или канцерогенен ефект – олово, кадмий, живак. Тяхното наличие в организма е резултат предимно на екологични неблагополучия, професионална експонация или вредни навици.
Микроелементите действат в организма под една или друга форма и в незначителни количества в структурата на биологично активни вещества, най-често под формата на ензими.
Екологичните нарушения, забързаният начин на живот, неизбежното повишаване на стресовите ситуации, методите, с които се обработват хранителните продукти, „убиващите“ биологично активни вещества, некачествена храна и това далеч не е целият списък с причини, които влошават дефицита на жизнено важни микроелементи. Това води до токсичен излишък, нанасящ непоправима вреда върху здравето.
Като правило, хората живеещи в големи градове, страдат от излишък на тежки метали в организма, например: олово, арсен, кадмий, живак, хром, никел. Тежките метали са опасни за здравето, а натрупването на живак в организма става незабелязано и постепенно. При отравяне с живак, не се появяват конкретни, ярко изразени симптоми.
Резултатът от такъв тип натравяне може да бъде:
- нарушение на говора;
- нервност;
- състояние на страх;
- сънливост;
- левкопения (занижаване броя на левкоцитите в кръвта).
Често могат да се наблюдават изменения във външния вид на човека:
- косата губи блясъка си;
- краищата й цъфтят;
- ноктите се нацепват и чупят;
- кожата придобива землист оттенък, губи своята еластичност.
Косата, както никой друг субстрат, има способността да отразява процесите, които протичат с години в нашия организъм. Концентрацията в косата на всички химични елементи, е многократно по-висока отколкото в кръвта и урината. В кръвния серум, например, може да определим съдържанието на 6 – 8 елемента, а в косата на 20 – 30 елемента. Статистиката показва, че по съдържанието на микроелементите в косата, можем да определим съдържанието на микроелементите в целия организъм. Затова, изследванията на косата са интегрален показател за количеството минерали в организма. Именно косата ни помага да диагностицираме хроничните заболявания, когато симптомите все още не са се проявили.
Голямо преимущество е, че този неинванзивен (тоест без проникване в тъканите и органите) метод позволява да се извършват изследвания без да се травмира пациентът.
Желязо (Fe)
Желязо (Fe) – общото съдържание на желязо в организма на човека е около 4,25 г. От това количество 57% се намира в хемоглобина на кръвта, 23% – в тъканите и тъканните ензими, а останалите 20% – складирани в черния дроб, далака, костния мозък и сами по себе си представляват физиологичен резерв на желязо.
Средната хранителна дажба за човек трябва да съдържа не по-малко от 20 мг желязо, 30 мг за бременните. Важно е да се знае, че в течение на един месец жените губят почти два пъти повече желязо в сравнение с мъжете. Желязото е жизнено необходим елемент за организма. То влиза не само в състава на хемоглобина, но също и в състава на протоплазмата на всички клетки. Желязото се съдържа и в състава на цитохромите (сложни протеини, принадлежащи към класа на хромопротеиноидите), участващи в процеса на тъканното дишане.
Големи количества желязо се съдържа в:
- свински черен дроб;
- говежди бъбрек;
- сърце и черен дроб;
- непресято брашно;
- сурови миди;
- сушени праскови;
- яйчен жълтък;
- стриди;
- ядки;
- фасул;
- аспержи;
- овесена каша.
Натравянето с желязо се изразява в повръщане, диария, спадане на кръвното налягане, парализа на централната нервна система и възпаление на бъбреците. При лечение с желязо могат да се развие запек, защото желязото се свързва със сероводород и отслабва чревната перисталтика. При липсата на желязо в организма се развива недостиг на желязо (анемия).
Натрупването на желязо в тялото може да доведе до недостиг на мед, цинк, хром и калций, както и излишък на кобалт.
Йод (I)
Йод (I) – йодът влиза в състава на всички растения. Някои морски растения (мехурестото водорасло – Fucus Vesiculosus, морската гъба Spongia Maritima) имат способността да концентрират йод.
Общото количество йод в организма е около 25 мг, от които 15 мг – в щитовидната жлеза. Значително количество йод се съдържа в черния дроб, бъбреците, кожата, косата, ноктите, яйчниците и простатата. Щитовидната жлеза представлява централна регулираща лаборатория, в която се образуват и натрупват съединения на йода. Нормалната нужда от йод е около 100-150 мг (за възрастни) и 175-200 мг (за бременни и кърмещи) на ден.
Излишък на йод в организма се наблюдава при хипертиреоидизъм, може да се развие базедова болест с гуша, екзофталм, тахикардия. Освен това се наблюдава раздразнителност, мускулна слабост, потене, значително отслабване, диария. Основният обмен се повишава, наблюдава се хипертермия, дегенеративни изменения на кожата и нейните придатъци, ранно побеляване, депигментация на кожата в някои участъци (витилиго), мускулна атрофия.
При недостатъчен прием на йод при възрастните хора се появява гуша (уголемяване на щитовидната жлеза). При децата недостигът на йод е придружен от резки промени в цялата структура на тялото. Детето спира да расте, умственото развитие се забавя (кретенизъм). Голямо количество йод се съдържа в келпа (кафяво морско водорасло), зеленчуци, отглеждани върху почви, богати на йод, в лука и всички морски дарове.
Калий (K)
Калий (K) – общото съдържание на калий в организма е приблизително 250 г. Дневната нужда от калии е 1,5-2 г. Калият е необходим за яснота на ума, избавяне от токсините, лечение на алергии. Основните симптоми за липсата на калий са: забавяне на растежа на организма и сексуална дисфункция. Недостатъкът на калий предизвиква мускулни спазми, прескачания при работата на сърцето. При приемането дори на големи дози калий, неговото токсично действие не се проявява с изключение на случаите на бъбречната недостатъчност. Най-добрите натурални източници на калий са цитрусови плодове, домати, всички зелени зеленчуци с листа, листа от мента, слънчогледови семки, банани, картофи. Излишъкът на калий може да доведе до дефицит на калций.
Калций (Ca)
Калций (Ca) – Общото съдържание на калций в организма на човека е около 1,9% от теглото, при това 99% се падат на скелета и едва 1% се съдържа в останалите тъкани и телесни течности. Дневната нужда от калций за възрастен човек е 0,45-0,8-1,2 г на ден. Калцият в храната – както животинският, така и растителният се намира под формата на неразтворими соли. Тяхното усвояване в стомаха почти не се случва. Усвояването на калциеви съединения се извършва в горната част на тънките черва, главно в дванадесетопръстника. Тук на усвояването оказват силно влияние жлъчните киселини.
Физиологичното регулиране на нивото на калция в кръвта се извършва от паратироидни хормони и витамин D, чрез нервната система. Калцият участва във всички жизнени процеси на организма. Нормалното кръвосъсирване се наблюдава само в присъствието на калциеви соли. Калцият играе важна роля в невромускулната възбудимост на тъканите. С увеличаване на концентрацията на калциеви и магнезиеви йони невромускулната възбудимост на кръвта намалява, докато с увеличаването на концентрацията на натриеви и калиеви йони – се увеличава. Калцият играе определена роля и в нормалния ритъм на сърцето.
При калциевия излишък се наблюдава хроничен хипертрофичен артрит, кистозна и фиброзна остеодистрофия, остеофиброза, мускулна слабост, трудност при координацията на движенията, деформация на костите на гръбначния стълб и краката, спонтанни фрактури, гадене, повръщане, болки в корема, затруднено уриниране, хроничен гломерулонефрит, полиурия, често уриниране, никтурия, анурия.
При излишък на калций се наблюдава силно сърцебиене и сърдечен арест в систола. При липсата на калций: тахикардия, аритмия, мускулни болки, повръщане, запек, бъбречни колики, чернодробни колики, раздразнителност, дезориентация, халюцинации, объркване, загуба на паметта. Косата става груба и пада; ноктите стават крехки; кожата се удебелява и става груба; зъбите – появяват се дефекти в дентина, на емайла на зъбите се появяват дефекти; лещата на окото губи прозрачността си.
Освен недостига на калций, недостига на витамин D, особено при деца води до развитието на характерни рахитни изменения. Излишъкът на калций може да доведе до недостиг на цинк и фосфор, а в същото време предотвратява натрупването на олово в костите.
Силиций (Si)
Силиций (Si) – след кислорода, силиция е най-разпространеният елемент на Земята. Под формата на силициев диоксид, силицият се съдържа във всички растения. Те го абсорбират от почвата и от него изграждат солидна основа за своите клетки: твърдостта, еластичността и здравината на стъблата на растенията зависят от съдържанието на силициев диоксид. Силицият във вид на силициев диоксид, се съдържа в организма на морски животни, сладководни риби, птици и бозайници. Силицият се съдържа в яйцата.
Общо съдържание на силициев диоксид в човешкото тяло е около 0.001%. Средното съдържание на SiO2 в кръвта на човека е от 5.9 до10.6 мг на 1 мл. В организма на човека, силицият се намира във всички органи и тъкани: бели дробове, коса, стомах, в надбъбречните жлези, във фибрина, в цялата кръв. Силициев диоксид е от съществено значение за здравината и еластичността на епителните и съединителната тъкани. Еластичността на кожата, сухожилията, съдовите стени дължи до голяма степен на съдържащия се в тях силиций. Силициевият диоксид играе роля и в поддържането на нормален тургор на кожата, което е свързано със способността на колоидите, съдържащи силициев диоксид, да набъбнат.
Силициевият диоксид има токсичен ефект върху човешкия организъм само когато е превърнат във фин прах, попадащ в белите дробове при вдишване. Дефицит на силиций се среща много рядко. При липсата му може да се наблюдава слаба активност на левкоцити в инфекциозния процес, лошо зарастване на рани, загуба на апетит, сърбеж, намалява еластичността на тъканите, намалява тургора на кожата, повишена съдова пропускливост и като следствие – хеморагични прояви.
Магнезий (Mg)
Магнезий (Mg) – общото съдържание на магнезий в организма на човека е около 21 г. Главното депо е в костите и мускулите: магнезиевият фосфат в костите е 1,5%, в емайла на зъбите – 0,75%. Дневната нужда от магнезий е 0,250-0,350 г. Магнезият е необходима съставна част на всички тъкани, участващ заедно с йоните на други елементи в съхранението на йонното равновесие на течностите в организма. Влиза в състава на ензимите, свързани с обмена на фосфора и въглехидратите, участва в нервно-мускулната възбудимост.
Магнезият постъпва в организма заедно с храната, водата и солта. Особено богата на магнезий е растителната храна – непреработени зърнени храни, смокини, бадеми, орехи, тъмнозелени зеленчуци, банани.
Излишъкът на магнезий оказва основно слабителен ефект (особено магнезиевия сулфат). При понижена концентрация на магнезий в кръвта се наблюдават симптоми на възбуждане на нервната система до припадъци.
Липсата на магнезий в организма води до увеличаване на съдържание на калций. Излишният магнезий може да доведе до недостиг на калций и фосфор.
Манган (Mn)
Манган (Mn) – намира се във всички органи и тъкани. Най-богати на манган са тръбните кости и черният дроб.
Ежедневно за детския организъм са необходими 0,2-0,3 мг манган на 1кг от телесно тегло, за възрастен 0,1 мг. Заедно с черния дроб важна роля в натрупването на манган принадлежи и на панкреаса. Важен е за репродуктивните функции и нормалната работа на централната нервна система.
Манганът спомага за:
- отстраняването на половото безсилие;
- подобряване на мускулните рефлекси;
- предотвратява остеопорозата;
- подобрява паметта;
- намалява нервната раздразнителност.
Особено богати на манган са чай, зеленчукови сокове, пълнозърнести зърнени храни, ядки, зелени листни зеленчуци, грах, цвекло.
Натравянето с манган се характеризира със следните симптоми: тежка умора, слабост, сънливост, главоболие в челно-темпорална област, болка в долната част на гърба, краката, болка в дясното подбедрие, в подлъжичната област, загуба на апетит, бавни движения, дизурия, импотентност, безсъние, потиснато настроение, сълзливост. Силна скованост на движенията, болните губят способността да правят големи крачки.
При недостатък на манган се нарушават процесите на формиране на костна тъкан в целия скелет, ставите се деформират. Нарушава се репродуктивната функция на яйчниците и тестисите. Излишъкът на манган усилва дефицита на магнезий и мед.
Мед (Cu)
Мед (Cu) – общото съдържание на мед в организма е приблизително 100-150 мг. В черния дроб на възрастните хора се съдържа средно 35мг мед на 1кг сухо тегло. Затова черният дроб може да се разгледа като депо на мед в организма. В черния дроб на зародиша се съдържа десетки пъти повече мед, отколкото в черния дроб на възрастен човек. Нуждата от мед на зрял човек е 2мг на ден. Медта е необходима за процесите на образуване на хемоглобин и в този смисъл не подлежи на замяна с други елементи. Медта участва също и в процесите на растеж и размножаване. Участва и в процесите на пигментация, тъй като влиза в състава на меланина.
При недостиг на мед в организма се наблюдават забавяне на растежа, анемия, дерматит, косата депигментира, частична загуба на коса, загуба на апетит, тежко измършавяване, намалява нивото на хемоглобина, атрофия на сърдечния мускул.
Излишъкът на мед води до дефицит на цинк и молибден, а също и на манган.
Молибден (Мо)
Молибден (Мо) – спомага метаболизма с въглехидратите и мазнините, важна част от ензима, отговарящ за рециклирането на желязото, следователно помага за предотвратяване на анемията. Дневната норма на прием е от порядъка на 75-250 мкг. Съдържаща се в тъмно-зелени листни зеленчуци, нерафинирани зърнени храни, бобови растения. Проявите на недостиг не са добре изучени. Повишено съдържание на молибден в организма се среща много рядко.
Натрий (Na)
Натрий (Na) – Калият и натрият са открити заедно и двата елемента са важни за нормалния растеж и развитие на организма. Те са антагонисти, т.е. повишеното съдържание на натрий води до намаляване съдържанието на калий. Ежедневна норма на прием няма, но се приема, че зрелият човек се нуждае от около 500 мг натриев хлорид (трапезна сол) на ден.
На първо място, натрият е нужен за нормалното функциониране на нервно-мускулната система. При дефицит на натрий се среща нарушено усвояване на въглехидратите, възможни са невралгии, частично намаляване на кръвното налягане. Повишеното съдържание на натрий в косата се намира при нарушение на водно-солевата обмяна, дисфункция на кората на надбъбречната жлеза. Може да се срещне при прекалената употреба на готварска сол, захарен диабет, нарушение на отделителната функция на черния дроб, склонност към хипертония, оток, невроза.
Хората, особено децата, с излишък на натрий често са лесно възбудими, хиперактивни, те могат да бъдат с повишена жажда, изпотяване. Понякога е възможно и натрупването на натрий в косата при продължителен контакт с морска вода и определени видове средства за миене.
Пониженото съдържание на натрий в косата на възрастните хора обикновено се среща при невроендокринни заболявания, хронични заболявания на черния дроб и червата и като следствие от черепно-мозъчни травми.
Селен (Sе)
Селен (Sе) – среща се рядко в чист вид в природата, основно е като примес. Прието е, че присъствието му в организма оказва антиоксидантно действие, забавя стареенето. Освен това селенът помага за поддържането на младежката еластичност на тъканите, способства отстраняването и появата на пърхот.
Дневна норма: 50 мкг – за жените, 70 мкг – за мъжете, 65 мкг – за кърмещите. Селенът се съчетава добре с витамин Е. Съдържа се в морските дарове, бъбреците, черния дроб, пшеничен зародиш, трици, лук, домати, зеле и броколи. В големи количества съединенията на селен водят до увреждане функциите на черния дроб (уголемяване на черния дроб в дясното подребрие) и до промени в нервно-мускулната система (болки в крайниците, гърчове, скованост). При дефицит на селен в организма се натрупват арсен и кадмий, които, от своя страна, изострят дефицита на селен. От своя страна, селенът защитава организма от тежки метали, а излишъкът може да доведе до дефицит на калций.
Сяра (S)
Сяра (S) – в човешкия организъм сярата постъпва чрез храната във вид на протеинови органични съединения – аминокиселини, глутадион, сулфати, витамин В1. Не е установена дневната нужда, но при прием на достатъчно количество протеин не се наблюдава недостиг на сяра. Сярата подобно на азота влиза в състава на протеините, като протеиновият обмен е едновременно азотен и серен. Важни за структурата на косата са сяросъдържащите аминокиселини: цистеин, цистин, метионин.
Особено богати на сяра са повърхностните слоеве на кожата; тук сярата се съдържа в кератина (косата съдържа 5-10% кератин) и меланина в дълбоките слоеве на кожата. Елементарната сяра не притежава изразено токсично действие, но всичките й съединения са токсични. Например, при висока концентрация на сероводород във въздуха може да се предизвика отравяне почти мигновено. Гърчове и загуба на съзнание, са придружени от бърза смърт и от дихателна недостатъчност. При недостиг на сяра се наблюдават тахикардия, повишено кръвно налягане, нарушена функция на кожата, загуба на коса, запек, в тежки случаи – чернодробна стеатоза, кървене в бъбреците, разстройства на въглехидратния метаболизъм и протеинов метаболизъм, възбудена нервна система, раздразнителност и други невротични реакции.
Фосфор (Р)
Фосфор (Р) – главното депо на органичните фосфорни съединения са мускулната и костната тъкан. Дневната нужда за възрастен човек е 0,8-1,2 г. Във вида на своите съединения фосфорът играе най-важна роля във всички процеси на организма: фосфорната киселина участва в строежа на многочислени ензими (фосфатаза) – главни двигатели при химическите реакции на клетките. От фосфати се състои тъканта на нашия скелет. При липсата на фосфор се наблюдават рахит, пародонтоза. Излишъкът на фосфор поражда остри отравяния: силна болка в стомашно-чревния тракт, повръщане, понякога в рамките на няколко часа настъпва смърт.
Хром (Сr)
Хром (Сr) – хромът е постоянна съставна част на всички човешки тъкани и органи. Най-голямо количество е намерено в костите, косата и ноктите – от това следва, че на първо място недостигът на хром се отразява на състоянието на тези органи. В относително големи количества се съдържа в яйцата, телешкия черен дроб, пшеничния зародиш, бирената мая, царевичното масло, мидите. Дневната дажба не е установена, но се предполага, че е в пределите на 50-200 мкг. Хромът оказва действие и на процесите на кръвотворене, на въглехидратния обмен и на енергийните процеси. При хронично отравяне с хром се наблюдава главоболие, отравяне, възпалителни изменения в лигавицата на стомаха и червата. Хромовите съединения причиняват различни кожни заболявания, дерматит и екзема, протичащи остро и хронично, и носят мехурен, папулозен, гноен или нодуларен характер.
Цинк (Zn)
Цинк (Zn) – отлагането на цинк в черния дроб достига до 500-600мг/1 кг; освен това цинкът се отделя предимно в мускулната и костната система. Дневната нужда от цинк при човека е 12-16 мг за възрастни и 4-6 мг за деца. Най-богати на цинк са мая, пшеница, ориз и ръж, трици, зърнени и бобови култури, какао, морски дарове. Най-голямо количество цинк се съдържа в гъбите – 130-200мг на 1кг сухо вещество. В лука – 100 мг, в картофите – 11 мг, в кравето мляко около 3 мг/1 литър. Цинкът оказва влияние на активността на половите и гонадотропните хипофизни хормони. Също така, цинкът увеличава активността на ензимите чревни и костни фосфатази. Тясната връзка на цинка с хормоните и ензимите обяснява неговото влияние на въглехидратния, мастния и протеиновия обмен на веществата, окислително-редукционните процеси, синтетичния капацитет на черния дроб. Прието е, че цинкът притежава липотропен ефект, т.е. помага за бързото изгаряне на мазнини, което се проявява с намалено съдържание на мазнини в черния дроб. При цинковото натравяне настъпва фиброзна дегенерация на панкреаса. Излишъкът на цинк забавя растежа, превъзбужда нервната система и води до бързо изтощение. Кожните лезии се появяват с удебеляване на епидермиса, оток на кожата и лигавицата на устната кухина и хранопровода, отслабване и загуба на коса. Недостигът на цинк води и до безплодие. Дефицитът на цинк може да доведе до усиленото натрупване на желязо, мед, кадмий, олово. Излишъкът води до недостиг на желязо, мед и кадмий.